Веломаршрут „ВелоБило“

Мнозина си мислят, че планината Руй с едноименния връх (1705 м н.в.) е най-високата в българската част на Краище, защото голите му склонове се издигат най-отчетливо и доминират пейзажа около гр. Трън. В близост обаче има една друга гранична за България и Сърбия планина, наречена Кървав камък (Кървави камик) и нейният първенец, вр. Било (1737 м н.в.) е истинският водач по височина в региона, макар платовидната му форма да прикрива умело този факт. Именно до него ще ви отведе този веломаршрут. Още по-добрата новина е, че карането не е трудно нито в техническо отношение, нито като физическо натоварване, т.е. достъпно е за много широк кръг любители на планинското колоездене. При спускането има няколко участъка, които са малко по-стръмни и изровени, но не са нещо драматично. При изкачването също може на 2-3 места да се наложи да избутате, но само колкото да разнообразите умерения наклон.

Всеки, който е карал по маршрута, ще потвърди, че той е един от най-хубавите и приятни в околностите на Трън. Това вероятно се дължи на комбинация от няколко неща: планината Кървав камък е малко позната, достатъчно дива, но не напълно откъсната от цивилизацията; във високата си част маршрутът е изключително панорамен, а също и доста интересен с това, че в продължение на няколко километра се кара буквално по границата със Сърбия, до браздата.

Тъй като Сърбия не е в Европейския съюз, нито пък е част от Шенгенското пространство, при каране по този маршрут трябва да се обадите или да изпратите имейл до Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, в което да посочите деня и маршрута, както и имената и EГН на участниците в карането. Задължително е да носите в себе си и лична карта или друг документ за самоличност.

Маршрутът е кръгов, с начална и крайна точка с. Долна Мелна, до което се стига с автомобил през гр. Трън. Освен вр. Било, по пътя си ще видите и други интересни места – например скалата Кървав камък, дала името на планината; гроба на един граничар, загинал от мълния; махала/село Къшле; и др.

Голяма част от изкачването е по открити места, така че през лятото може да очаквате да напича яко, а пък в по-хладни дни да е ветровито и това да създава усещане за по-ниски температури. Като цяло най-подходящите сезони за каране са пролетта и есента, като на отделни места може да се натъкнете на лепкава кал и/или коловози, но като цяло пътищата са в добро състояние и проходими дори след дъжд. По самата граница черният път се ползва рядко и на 2-3 места е започнал да обраства и да се „затваря“, но засега преминаването не е проблем. Село Долна Мелна е единственото населено място по маршрута, като и в него няма магазин, така че носете си достатъчно храна според личните нужди. В центъра на селото има чешма, а малко преди края на изкачването (точно преди да излезете при скалата Кървав камък) вляво ще видите чучур с леденостудена вода (дори през лятото!), захранван от изворче, намиращо се малко по-нагоре по склона.

Описание на маршрута

Като застанете в центъра на с. Долна Мелна (т.01) с гръб към паметника и лице към кметството (и неработещия смесен магазин), нагоре тръгва пътят към махала Къшле, а в самото му начало по мост през реката наляво е пътят към махала Шипковица – по него започваме изкачването. Пътят е асфалтов, но настилката е стара и на доста места прилича по-скоро на черен/чакълиран път. Наклонът е умерен, като цяло изкачването е леко и приятно, има и сянка тук-там. Следваме само основния път, пропускаме отбивките в т.02 (вдясно) и т.03 (вляво). В т.04 и т.05 (около 5 км от началото) пътят преваля хребета – тук наляво и надясно има черни пътища, този вдясно по билото даже е маркиран с червено. Ние обаче продължаваме по асфалта, който дори тръгва леко надолу, минава покрай разни селскостопански сгради и имоти и навлиза в село/махала Шипковица. В т.06 пропускаме черен път вляво, а в т.07 (6.9 км) достигаме центъра на Шипковица и асфалтът свършва.

Тук продължаваме по черния път направо и след малко пропускаме една отбивка вдясно (т.08). При следващата отбивка обаче (т.09, 7.6 км) напускаме ясния черен път и започваме стръмно изкачване вдясно по затревен път през поляни с много цветя (през пролетта и началото на лятото), откъдето започват да се разкриват и множество панорамни гледки. Наклонът обаче може да ви принуди за кратко да побутате. В т.10 пресичаме друг едва забележим път през ливадите, а в т.11 (8.1 км) се включваме в ясния билен път, който идва отдясно, и продължаваме по него наляво и нагоре. В тази част пътят е с леки коловози и е малко по-стръмен, но като цяло може да се кара по него. Гледките назад стават все по-обширни и хубави, а напред в т.12 (11.0 км) достигаме разклон, при който изоставяме туристическата маркировка (левия път) и поемаме по десния, за да достигнем скалата Кървав камък (т.15, 11.5 км), която дава името и на цялата планина и, разбира се, е едно от най-панорамните места в нея.

Преди скалата, в т.14, точно преди пътят да излезе от горичката, вляво има чучур с ледена вода, който идва от едно изворче малко по-нагоре. А пък в т.13 има пряк, но стръмен черен път, по който излизаме отново към основния път (в т.16), изкачващ се към билото. Още 300-400 м изкачване и в т.17 (12.3 км) достигаме една гранична пирамида и граничната бразда между Сърбия и България. Вдясно се вижда вр. Било (т.18), на който е построена и наблюдателна кула. До него караме по хубав и почти равен черен път.

От върха тръгва и някаква маркирана пътека със син цвят, но е трудно различима в тревата. Маршрутът продължава по пътя, който започва леко да се спуска. В началото наклонът е съвсем малък, но постепенно започват да се появяват и по-стръмни секции. Като цяло пътят е с добра основа и е проходим, но на 2-3 места има и обрасли участъци, които се преминават без слизане, ако решите да влезете в схватка с протягащите се клонки. В т.19 пропускаме черен път вляво, а в т.20 друг, който е вдясно. В т.21 (18.9 км), след като по самото било на планината спуснахме доста вертикални метри, напускаме граничната бразда и се спускаме по черен път надясно, който влиза в тъмна букова гора.

По него се спускаме към махала Къшле, при която пропускаме черни пътища вдясно (т.22) и вляво (т.23). От нея надолу пътят е с лек наклон и много хубава, предимно равна песъчлива настилка, така че до Долна Мелна се кара без никакво напрежение, като в т.24 и 25 пропускаме по една отбивка вляво и вдясно.