Веломаршрут „ВелоЕрул“ – голям кръг

В района около град Трън могат да се намерят някои „диви“ маршрути, по които да се озовете в доста затънтени места и пущинаци, но пък и много красиви… Големият кръг на веломаршрут „ВелоЕрул“ е точно такъв! Има хора, които съзнателно търсят подобни места и преживявания и за тях това каране се явява възможна (и може би по-интересна) алтернатива на маршрута от Малкия кръг на „ВелоЕрул“. Макар че двата веломаршрута споделят голяма част от пътищата, по които минават, спускането от с. Ерул към с. Бусинци, а и връзката след това към с. Глоговица, са отсечки, които напълно променят характера на карането и го правят подходящо само за хора, които не се плашат да навлязат сред дивата природа и може би дори да срещнат някои нейни обитатели.

В началото на маршрута нищо не загатва, че човек ще навлезе в дивотията. Изкачването е плавно и приятно, по асфалт и черен път до малкото село Ерул и след това още малко над него до един хубав ловджийски заслон. Там вече нещата се променят драстично, защото в посока Бусинци спускането е по черен път, който е много див и сравнително рядко използван, но все пак не е напълно изоставен. По него ще срещнете и коловози, и кал (в преходните сезони), и шума, и нападали или надвиснали клони, и обрасли с трева участъци при преминаване през ливадите. Тхническата трудност е средна, защото пътят не е прекалено изровен или стръмен. Рисковете идват по-скоро от това, че е занемарен и затънтен – има места, където човек може да се обърка, ако не следи GPS-а. Има и такива, където трябва да се кара внимателно просто заради това, че сте „в нищото“ и че теренът е осеян с шума, клони, шишарки или пък е пообрасъл и това скрива някои препятствия. Като дължина и денивелация карането е със средно ниво на физическо натоварване.

Преминаването през с. Бусинци не е самоцелно – има какво да се види там. Първо ще минете покрай черквата „Св. Никола“ в горния край на селото и си струва да ѝ обърнете внимание. След това, вече в самото село, има и Музей на Бусинската керамика (почивните му дни са понеделник и вторник). В равната част по шосето към гр.Трън, при отбивката към с. Радово, има и един паметник от комунистическата епоха, който също е интересен.

В частта от с. Милкьовци през с. Ерул и до с. Бусинци има доста сянка, но след това е предимно открито. Това означава, че ако пробвате маршрута през лятото и тръгнете сутринта, може би в най-горещите часове от деня ще трябва да се катерите под преките слънчеви лъчи. Затова може би е по-разумно да го започнете по обяд и да го завършите в часовете преди вечерта. Или пък да го започнете от с. Бусинци в по-хладните часове и тогава сенчестите участъци и дългото спускане ще ви се паднат, когато слънцето е понапекло. Все пак най-добре е просто да направите това каране през пролетта или есента – тогава нуждата от сянка няма да е толкова съществена. Черният път между Ерул и Бусинци, както и този между Бусинци и Глоговица, вероятно се ползват за ловни излети, така че през есента е важно да проверите дали и кога има такива в този район. В сайта на Трънското туристическо дружество обикновено има публикувани графици за ловните излети в близост до туристическите маршрути, които могат поне отчасти да ви ориентират.

Описание на маршрута

От центъра на с. Велиново (т.01) поемаме по асфалтовия път към с. Милкьовци в южна посока, като следвате табелите с веломаркировка в зелен цвят за Сегмент 101 „Велиново-Ерул“. До него следваме само шосето, пропускайки всякакви отбивки вляво и вдясно. В т.02 (4.0 км) достигаме центъра на Милкьовци и продължаваме все направо по главната улица на селото, която скоро се превръща в черен път. В т.04 и т.05 пропускаме черни пътища вляво и малко след това напускаме селото и продължаваме с плавно и приятно изкачване по хубав черен път, който на много места предлага и приятна сянка. Той се движи покрай една рекичка и постепенно набира височина, като в т.07 (8.3 км) достигаме първите къщи и дворове на с. Ерул и отново стъпваме на асфалт. Преминаваме по единствената асфалтирана улица на селцето (главната), пропускайки две отбивки вдясно (в т.08 и т.09), и го напускаме със стръмно изкачване. В т.10 правим обратен десен завой и малко след това в т.11 (10.1 км) достигаме махала Мъчи баба, където има разклон и автобусна спирка. Тук завършва Сегмент 101 „Велиново-Ерул“. Маршрутът продължава по Сегмент 102 „Ерул – Глоговица – Велиново“ със син цвят – по пътя надясно между къщите, който е тесен, но все пак с асфалтова настилка. След още малко изкачване в т.12 достигаме билото на рида – тук вдясно се отклоняват два черни пътя, ние продължаваме по асфалта с лек завой наляво. След още 1 км в т.13 (12.0 км) достигаме ловджийски заслон, който е добро място за почивка.

Тук по черен път наляво се отделя Сегмент 103 „Ерул – Бусинци – Глоговица“ със син цвят и маршрутът продължава по него. Той навлиза в гората и в началото е с коловози, възможно е да има и кал. След 600 метра в т.14 пътят се разделя – маршрутът продължава по десния, който е по-занемарен и рядко използван (по-ясният е нагоре и наляво, но след малко свършва). Надолу следваме все този път, като на места е по-ясен и чист като терен, а на други е леко обрасъл или по-трудно проходим заради нападали клони, макар че като няма места, които да са препречени от паднали дървета. В т.15 отляво идва още по-занемарен черен път. В т.16 (13.6 км) караме надясно, а наляво тръгва друг, по-стръмен черен път. В т.17 пътят се разделя, като вляво е пряк, стръмен и изровен участък, като в т.19 отново се сливат. Преди това обиколният „ръкав“ прави обратен ляв завой и след него в т.18 пропускаме дърварски път вдясно. В т.20 достигаме малък заслон, който вероятно ще е заключен. В т.21 (16.2 км) наляво се отклоняват два черни пътя, които пропускаме и продължаваме направо. Оттук до Бусинци пътят става по-широк и ясен, но и по-стръмен – карайте внимателно!

В т.22 достигаме горния край на с. Бусинци, където е гробищният парк. Тук продължаваме по пътя наляво и минаваме покрай черквата „Св. Никола“. След това в дерето завиваме надясно (т.23) и навлизаме в селото, като се спускаме по главната улица (ако искате да разгледате Музея на керамиката, карайте по-бавно – минава се покрай него). След напускане на селото продължаваме по асфалтовия път надолу до т.24 (19.7 км), където се включваме надясно в по-широк път към гр. Трън. Караме по него на север 1.5 км до т.26, където надясно към хълмовете тръгва черен път, който минава през брод на р. Лишковица и малко след това започва да се изкачва между хълмовете. В т.27 достигаме разклон и сме по десния път, а в т.28 (22.1 км) пресичаме друг черен път, но продължаваме нагоре (наляво ливадите са преградени с електропастир). След малко пътят завива вдясно и заобикаля един хълм – от другата му страна (т.29) продължаваме изкачването с по-голям наклон през красиви тучни ливади и между приятни горички в посока вр. Радков чукар. В т.30 (23.9 км) се включваме в друг, по-ясен черен път, идващ отдясно. Стотина метра след това, в т.31 пътят се разделя и по десния минаваме през един приятен горски заслон (т.32), след което в т.33 пътищата отново се събират и продължаваме надясно. В т.34 достигаме Т-образно кръстовище и сме по черния път надясно. След още 200 м в т. 35 сме направо и скоро започваме да се спускаме към с. Глоговица, като излизайки от гората, пътят преминава през едни ливади, от които се разкрива страхотна гледка към Руй и други планини около Трън. В т.36 пътят се разделя – и в двата случая ще стигнете в Глоговица, маршрутът е по десния и след малко навлизаме между къщите на Стоилкова махала (в т.37 и т.38 сте наляво).

В т.39 (25.9 км) излизаме на пътя за с. Глоговица при една автобусна спирка в покрайнините му. Тук завършва Сегмент 103 „Ерул – Бусинци – Глоговица“ и се включвате отново в Сегмент 102 „Ерул – Глоговица – Велиново“ наляво по асфалтовия път. След 500 м в т.40 достигаме разклон, при който наляво е пътят за Трън, а надясно за с. Велиново. Поемаме към него, като ни очаква последно изкачване. В т.41 пропускаме отбивка към Петрина махала. След като превалим една седловина, пътят се спуска за кратко и завършваме маршрута отново в центъра на с. Велиново.