Музей на бусинската керамика

Село Бусинци, люлка на една от четирите големи български керамични школи – бусинската, пази духа на своята отколешна традиция в Музея на бусинската керамика.

Селото се намира на 8.5 км от град Трън, в район на богати исторически наслоявания и живописна природа. Една от най-популярните забележителности е именно музея, посветен на местната грънчарска традиция.

Бусинската керамика

Грънчарството е характерна част от бита и културата на българите още от най-стари времена. Четири представителни керамични школи сочат основните направления на развитие и стилови характеристики на българската керамика. Това са великопреславската, великотърновската, троянската и бусинската, всяка със своите корени и път на развитие.

Още най-старите известни исторически податки за Бусинци са свързани с грънчарство – в приписка от 1784 г. към знаменитото „Бусинско евангелие” са говори за Велико Грънчар, който дарил на селската църква „филон басма за помен”. През XIX век в селото е открито първото в България керамично училище (1895 г.).

Развитието на занаята в селото е свързан с богатите залежи на кафява (основно) глина в околностите му. Много характерно за бусинската керамика е нейното практическо, битово предназначение. Бусинските майстори са изработвали от глина почти всичко необходимо за бита, като започнем от съдове за съхранение и носене на храна, вода, вино и ракия, та чак до водопроводни тръби. Във времена, когато медните съдове са били твърде скъпи и недостъпни за обикновения българин, бусинските керамични изделия са една перфектна алтернатива, изпълняваща както чисто утилитарни, така и естетически и културни функции.

Над сто са основните форми на бусинската грънчарска продукция с техните разновидности. От глина са се правили дори съдове за варене на вино и ракия. Една наистина масова продукция, достигнала своя разцвет на разпростанение в края на XVIII и особено през XIX век, когато във всеки дом се въртяло грънчарско колело, а броят на майсторите достигнал около 1500. Формира се грънчарски еснаф като професионално сдружението, а бусинчани продават плодовете на труда си в цяла Западна България, Сърбия, Гърция, областта Банат. Бусинските съдове пътуват далеч извън пределите на България – Тунис, Египет, Сирия, до султанския дворец „Топкапъ” в Цариград.

Украсата на бусинските съдове е силно опростена, но топла, разнообразна, всеки съд пази почерка на своя майстор, търсел онова „убаво“, което да хване окото, да закачи купувача. Закачливост наистина, както и една жизнерадост носят тези съдове. Грънчарите обичали да си правят шеги – стомни с по няколко дръжки и дупки, от където и да отпиеш, можеш да се намокриш. За ритуалните съдове пък особено характерни са украсите от пластични фигури.

Жълто, винено червено, зелено – това прочуто „бусинско зелено, са основните цветове на украсата, т. нар. есенна гама.

Музеят на бусинската керамика

Музеят е строен в периода 1978-1983 г. като комплекс, който освен да съхранява и представя на широка публика богатото културно наследство на Бусинци, има за цел и да предоставя материално-творческа база на художници-приложници. Намира в центъра на селото, състои се от етнографска експозиция, демонстрационно керамично ателие, реставрирана традиционна къща с автентична грънчарска работилница и хотелска част (в момента хотелската част не е в експлоатация).

Основен инициатор за създаването на музея е майстор Петър Гигов, отличен още приживе със званието „Заслужил деятел на народното изкуство“ на НРБ. Един от най-популярните потомствени бусински майстори, прославил местната грънчарска традиция далеч извън пределите на България. Негови творби пазят Лувъра в Париж и Британският музей в Лондон . Той възражда традиционни форми като крондира (характерна стомна с дупка в средата) и болярския стакан.

Бащата на Петър Гигов, Константин Гигов, също виден бусински майстор, печели първа награда на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., където е поканен да представи керамиката на своя роден край. Там Константин Гигов впечатлява публиката със специално изработена колекция от човешки керамични фигури. С парите от спечелената награда, той строи хубава къща в селото, днес паметник на културата.

В музея се съхраняват над 200 автентични съдове на бусинската школа, както и съвременни произведения, вдъхновени от местната традиция. Характерни примери за бусински съдове са рукатките, в които в старо време хората са носели храна на полето, плоските за вино и ракия, оканичетата, с които се хората са окали (викали, канели) кумове и гости на сватби, ритуални сватбени съдове за вино – стомни с по две мъжки фигури отстрани,  кипетата за приготвяне на кисело мляко и др.

Несъмнено едно от най-любопитните неща в бусинския музей е старата грънчарска работилница. Днес за нас изглежда изумителна огромната тухлена пещ, в която са се пекли глинените съдове. Удивително е колко много труд, време и отдаденост е изисквала работата на майстора. Тази малка стара къща, с подредените вътре грънчарски приспособления, сякаш връща чувството за изконна връзка със земята и зарежда с вдъхновение.

Всеки майстор е пазел тайната за произхода и приготовлението на глината за своите изделия и боите, с които са ги украсявали. Бусинските съдове като че ли още излъчват тази автентична жизнерадост на народното творчество.

Прагматизъм и въображение, бит и култура, материал и душа, тези семпли и в същото време пъстри стомни, чинии и поници, носят жизнеутвърждаващия почерк на стария майстор. Дух, който да пренесем и в наши дни.