Пенкьовски манастир „Света Петка“

Китното село Пенкьовци, най-южното трънско село, е разпръснато в 32 махали из планините Ерулска и Пенкьовска. То пази един от най-уникалните и интересни културни паметници от периода на Развитото и Късно средновековие и Възраждането по българските земи.

Става дума за църквата „Св. Петка“, обявена за археологически и художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е част от цялостен манастирски комплекс, който е бил разорен в периода на османското нашествие.

Западна България с районите на Трън, Годеч, Драгоман има за свое изключително историческо и културно богатство старите църкви и манастири от периода XIII-XVII век, които с течение на времето са натрупали нови художествени пластове, истории и архитектурни изменения. За съжаление много от тях са понесли ударите на времето и тънат в забрава и разруха.

През последните години обаче първо религиозната и научната общност, а след това и всеки турист с афинитет към исторически и религиозни забележителности, откриват потенциала на тези старини и правят стъпки за опазването, съхраняването, преоткриването и съживяването им.

През октомври 2019 г. беше завършено обновяването на манастира и осветена новопостроена манастирска част – монашеско крило с три килии за монаси и магерница с трапезария. Така благодарение на духовниците, обединили усилия за възстановяване на храма, „Св. Петка“ вече отново действа като реален манастир.

Липсват точни данни за годината на създаване на Пенкьовския манастир. Според някои източници той е построен през 1360 г. по времето на цар Александър, но разрушен от османците.

Историята му е свързана с легендите за Св. Петка. Светицата е тачена в цяла България, а култът към нея води началото си от XIII-XIV век, по това време е обявена и за покровителка на столицата Търново.

Местната легенда гласи, че когато войските на Баязид влизат в Търново, Св. Петка тайно напуска столицата и намира убежище в селото. Турците обаче я залавят и убиват. На мястото на разрушената манастирска църква жителите на Пенкьовци издигат нов храм в нейна чест, който заряват с пръст, за да го опазят от поробителя.

Векове изминали, могила над храма обрасла, църквата била забранена. Един ден козелът на местен пастир се отделил от стадото – намерен бил да ближе нещо метално в близката гора. Оказало се кръст, купулния кръст на старата църква на Св. Петка. Разровили я и преоткрили за поколенията.

През време на дългото си съществуване църквата е неколкократно преизграждана.

Старата църква е градена от ломен камък с хоросанова спойка, тя е малка еднокорабна, едноабсидна (абсида – външната полукръгла изпъкнала част на църквата), псевдотриконхална сграда (три ниши във вътрешността на абсидата). Отвътре е била изцяло изписана, днес от тези стенописи са остали отделни фрагменти, като се предполага, че под дебелия пласт мазилка биха могли да се открият още.

Българското Възраждане оставя своя отпечатък в:

• уникалните стенописи на македонския зограф Зифония от 1867 г. Зографът изписва по западната и южната фасада сцени с нравствено-поучително съдържание, изписани са също таванът на църквата, както стените на наоса и притвора;
• в майсторски изработения дървения иконостас;
• в архитектурно отношение – западната пристройка от 1858 г. с нейни полукръгли фасади, които се срещат само в Трънско и Брезнишко. От този период е също откритият седмостенен притвор с дървени колони и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата в района.

Известна е огромната роля, изиграна от християнски храмове по нашите земи за запазването на народния дух и идентичност. Не само религиозни, но и за един дълъг период образователни центрове, те често са средища на будни и бунтовни люде, борещи са за свобода.

От Пенкьовския манастир тръгва четата на Ильо Войвода, която през 1876 г. взима участие в Сръбско-Турската война. Мястото е средище на родолюбци от цялото Краище.

В двора на манастира има няколко вековни дъба, два от тях, изключително впечатляващи, са на повече от 800 години. Вековните дървета са сякаш пазители на този храм, обединяващ духовност и народно творческо вдъхновение.