Музей на киселото мляко

Знаете ли къде се намира единственият по рода си музей на киселото мляко в света? Щом сте на нашата страница вече подозирате – в Трънско, разбира се!

Трънското село Студен Извор, това чудно селце, чието име често се среща по нашите ширини, е родното място на едно от големите имена в световната наука, на един велик българин – Стамен Григоров, откривателя на бактерията Лактобацилус булгарикус. Една от целите на музея е да отдаде заслужена чест на българския учен, като полуляризира делото и откритията му в областта на медицината и микробиологията.

Да започнем от киселото мляко…

Музеите на храните по света, едно модерно течение в музейното дело, са интересен и находчив начин да научим повече за произхода, историята, разновидностите и начините на приготвяне на обичани или характерни за даден район храни.

Не само това – често те служат за едно по-нестандартно вглеждане в собствената ни култура чрез различните прояви на бита. Такива са Музеят на картофа в Айдахо, САЩ, Музеят на шоколада в Кьолн, Германия, Музеят на горчицата в Уисконсин, отново в САЩ, Музеят на киселото мляко в Студен Извор, Трънско.

Киселото мляко – традиционният продукт, стоял на родната трапеза векове наред, често е спрягано за един от националните поводи за гордост. Уникалният му вкус и ползите за здравето, които носи, са причина за славата му по цял свят.

Има много теории за произхода на балканския деликатес. Според различни източници подобни млечнокисели продукти са били приготвяни още от древните траки, от прабългарите, по-късно от монголите на Чингиз хан, който ползвал кисело мляко за храна на своята армия.

Едно обаче е сигурно – днес то е полулярно именно като български продукт с уникални свойства, давани му от родната природа.

Какво всъщност представлява киселото мляко и защо е такова? След множество проучвания пръв достига до отговора д-р Стамен Григоров – откривателят на Лактобацилус булгарикус, една от двете бактерии, причиняващи млечнокиселата ферментация. Без симбиозата, протичаща между Лактобацилус булгарикус и определената по-късно бактерия Стрептококус термофилус, получаването на киселото мляко е невъзможно.

Музеят на киселото мляко

За тези и за много други неща разказва на своите посетители музеят в Студен Извор, открит на 29 юни 2007 г. Селото се намира на 7 км югозападно от Трън и на около 80 км от София.

Музеят е в самия му център, съвсем близо до родната къща на големия учен. Лесно ще го намерите – бяла и поддържана традиционна къща, чийто двор цъфти пролетно и лятно време.

Първият етаж – малка етнографска изложба – представя уредбата на типичен селски дом от средата на XIX в. Там са подредени предмети от бита, много от които свързани с производството и преработката на млякото – „бучката“ за биене на масло, различни съдове за носене и съхранение на мляко.

На втория етаж посетителят се запознава с целия процес на получаване на киселото мляко – от отглеждането на животните до рафтовете в магазина. Как особеностите на околната среда във всеки район определят характеристиките, вкусовите и здравословните качества на различните видове мляко. За множеството научни изследвания върху бактериалния състав на киселото мляко и как той може да повлияе на човешкия организъм.

Ще можете сами да опитате уникалния вкус на трънското кисело мляко и да си вземете закваска за вкъщи.

Но не на последно място – ще се запознаете с живота и делото на учения, прославил България по целия свят.

Д-р Стамен Григоров

На много места българското кисело мляко е определяно като гордост за България. Нека обаче си спомним, че имаме и много по-значими поводи за гордост – нашите  велики сънародници, от чийто пример да се учим и вдъхновяваме.

Такъв българин е Стамен Григоров. И всеки ще се убеди в това, научавайки малко повече за живота му.

Роден на 27 октомври 1878 г., годината на Освобождението, в с. Извор, Трънско. Стаменко е деветото дете в семейството на Гиго и Звезда Григорови. За съжаление първите осем деца умират още преди да излязат от пелените. След Стамен се раждат брат му Христо и сестра му Кръстана.

Расте като блестящ ученик първо в гимназията в Трън, а след това в елитната Първа мъжка гимназия в София. Семейството полага изключителни усилия, за да осигури на бъдещия учен най-доброто образование. Баща му, за разлика от повечето мъже в района, не става дьолгерин, а се захваща с търговия на стоки от Сърбия и България.

Младият Григоров проявява афинитет към френския език, сприятелява се със сина на френския посланик, което най-вероятно изиграва своята роля в избора му да продължи образованието си в университета в Монпелие.

Отново подпомаган морално и финансово от своето семейство – родителите му и съпругата му Даринка – той продължава развитието си, увлечен все повече по медицината. Защитава блестящо докторска дисертация на тема „Принос към патогенезата на апендицита“, с което впечатлява някои от водещите имена в тогавашната наука.

Поканен е да стане асистент на Леон Масол, професор по бактериология в Женевския университет, който подкрепя младия учен в търсенията му. Именно тук Стамен Григоров прави първото си голямо откритие – през 1905 г. той изолира и описва млечнокиселия микроорганизъм, предизвикващ ферментацията за получаването на българското кисело мляко. Той записва новооткритата бактерия като „Бацил А“. По-късно тя е неколкократно преименувана, винаги отбелязвайки името на нейния откривател и на България. Днес официалното име на бактерията е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

Бъдещия нобелов лауреат, руснакът Иля Мечников, ще използва резултатите от изследването на Григоров в своята територия за стареенето. Според Мечников старостта е заболяване като всяко друго. Проучвайки данни по въпросите за процесите на стареене и смъртността, ученият с изненада открива, че в България има най-много столетници на глава от населението в цяла Европа. Той отдава това именно на консумацията на кисело мляко, което спира негативното въздействие на процесите на гниене в червата.

Днес повечето хора свързват името на Стамен Григоров с млечнокиселата бактерия. Още по-важно откритие обаче той прави през 1906 г. – антитуберкулозната „мъртва ваксина“, която за разлика от по-полулярната и използвана и до днес БЖЦ, е много по-безопасна и освен профилактично, оказва и лечебно действие.

След успеха си с Лактобацилус булгарикус, Григоров получава множество примамливи предложения за престижни постове в чужбина. Отказва и се връща в родината. Става лекар в болницата в Трън и същевременно започва проучвания върху туберкулозата – болестта бич за онова време. Вече околийски лекар, създава в болницата малка лаборатория, където през 1906 г. прави голямото си откритие – ваксината срещу туберкулоза.

Григоров описва опитите си и резултатите от тях в авторитетното френско списание „Ла прес медикал“ и печели признанието на международната научна общност.

Споменатата БЖЦ е изобретена малко по-рано от французите Албер Калмет и Камий Герен и именно тя остава известна и се прилага и днес.

Докато при БЖЦ туберкулозните бактерии се заселват в животни, отслабват се и след това се прилагат като ваксина, Григоров открива микроорганизъм, който разбива дебелата обвивка от мазнини и восъци на туберкулозната бактерия и така я унищожава.

За съжаление „мъртвата ваксина“ на Григоров, въпреки положителните резултати, които дава, не е подкрепена от българската държава и ученият сам трябва да популяризира откритието си. Следват нови предложения от чужбина, но той е решен да работи в България.

През Балканската война е на Булаирския фронт като полеви лекар, където се бори с избухнала между войниците холера. Там забелязва, че тези от тях, яли плесенясал хляб, не заболяват. В резултат започва да прилага в лечението действието на пеницилиновите гъбички много преди Флеминг.

Там, на военния фронт, Стамен Григоров губи брат си Христо, който умира в ръцете му, въпреки всички усилия да го спаси.

През Първата световна война отново е военен лекар на фронта. Награден е с орден „Червен кръст“ и златен медал „За храброст“.

След завършването си от фронта създава в Трън болница за лечение на туберкулоза. Прилага ваксината си в санаториумите в Трявна и Искрец, в отделението за лечение на рак на д-р Парашкев Стоянов в Александровска болница. Лекува в Стара Загора, Варна, Горна Оряховица и Провадия.

През 1935 г. получава покана да продължи в Италия изследванията си върху туберкулозата. Там той отново прилага своята ваксина и лекува болни в три санаториума. Славата за българския лек, борещ успешно костна и белодробна туберкулоза, бързо се разнася из Апенинския полуостров.

Синът му, Александър Григоров, продължава работата на баща си в Италия, а Стамен Григоров се завръща в България през 1944 г. По време на бомбардировките е евакуиран със семейството си в Новоселци (днешен Елин Пелин), където умира внезапно на 27 октомври 1945 г.

Три дни по-късно радиостанциите в цяла Европа съобщават скръбната вест за смъртта на този изключителен учен, ерудит и човек. Струва си по-често да говорим за личности като Стамен Григоров – оставил името си в голямата история на световната наука и днес даващ ни не един повод за гордост.