с. Зелениград – вр. Руй

Единият от маршрутите за изкачване на връх Руй е с изходна точка село Зелениград. Това е може би най-предизвикателният от всички, чисто като физическо изпитание. В началото му има и известно разнообразие, тъй като се минава край няколко интересни места, до които да се отбиете. Това са панорамната скала Шильи камик и светилищата Царева църква и Цветаново ижле. Ако мислите да ги посетите, добавете половин час към времето за изкачване на връх Руй.

Най-важното за този преход е, че върхът е на границата и трябва да уведомите граничните власти преди да го изкачите. Началната точка село Зелениград се намира близо до границата със Сърбия в Трънско и до него се стига с автомобил. Преходът е доста натоварващ физически, тъй като за няма и 5 км, трябва да вземем денивелация от близо 1000 метра. Технически няма нищо сложно, но е доста изморителен. Маркировката е идеална и е червен цвят до върха. В началото я съпътстват зелена и жълта, които свършват при гореизброените забележителности. Основно се движим на сянка, като изключим една малка част около Шильи камик, както и последния близо час. Вода няма по целия маршрут и е хубаво да се запасите добре. Теренът е почти изцяло почвен. 

До Шильи камик, Царева църква и Цветаново ижле

Като застанем в центъра на село Зелениград, лесно различаваме скалата Шильи камик, а малко вдясно от нея виждаме нашата цел – връх Руй. Тръгваме по улицата, която води към Шильи камик (най-тясната от всички). В края на селото пътят се разклонява направо и наляво. Не следваме нито един от тях, а тръгваме по пътека, която излиза вдясно. Има табели, които сочат посоката, но все пак внимавайте. 

Тръгваме по ясна пътека, която се вие нагоре. Постепенно наклонът се увеличава, но засега не е нещо сериозно. След 40-50 мин от началото достигаме разклона, на който вляво е Шильи камик, а направо е Царева църква. Задължително посетете и до двете! Доста са интересни, а отклонението е много малко. Връх Руй е надясно и ние поемаме натам. Тук се оглеждаме по-зорко за маркировката. Стигаме до разклона за Цветаново ижле, което се пада направо и към него се отклонява жълтата маркировка. Ние завиваме надясно и продължаваме по червената. Тук събирайте сили, защото е равно за последно.

Изкачване на връх Руй

Озоваваме се на черен път, по който вървим 250-300 метра, когато излизаме на голям Т-образен разклон. Тръгваме наляво по широк път, който доста сериозно увеличава наклона. След първоначалното задъхване идва кратък равен участък, за да се започне голямото изкачване. След известно време пътят свършва и тръгваме по горска пътека. Вървенето е малко монотонно. Изглежда безкрайно и представата за времето тотално се размива. Върви се все така близо 2 часа, докато се излезе от горския пояс.

Като излезем от гората, сякаш виждаме края. Е, не е точно така! Има още близо час до връх Руй, но все пак картината е по-различна и вече има гледки. Нагоре маркировката е по-камъните, като тук теренът е по-туфест и затова на места е по-нарядко. Ориентирането не би трябвало да има проблем, защото трябва да продължавате само нагоре, докато не стигнете билото на планината. Това става след 30-40 минути, откакто сме на открито. Вдясно вече се вижда целта, а ние най-накрая стъпваме отново на равно. Ето че съвсем скоро вече завършваме изкачването.

От тук има няколко варианта за слизане. Ако трябва да се върнете пак в Зелениград, препоръчвам слизане от връх Руй към село Забел. Може директно, а може да слезете първо до хижа Руй, ако е отворена да хапнете и след това от хижата към Забел. След като свършат последните къщи по главния път в селото, има един разклон на черни пътища. Трябва да завиете надясно, но не по ясния път (който тръгва почти успоредно на асфалта назад). Точно перпендикулярно на асфалта има по-невзрачен. Нещо като граница на ниви е. Другият вариант е слизане от Руй към село Ломница и Ждрелото на река Ерма.